Защо работата в статично положение е проблем?

Защо работата в статично положение е проблем?

Защо работата в статично положение е вредна и до какви здравословни проблеми може да доведе?
Човешкият организъм не е създаден да бъде дълго време в принудително статично положение. Неподвижността повече от 8 часа на ден неусетно води до сериозни костно-мускулни проблеми. Едни мускули се натоварват прекомерно за сметка на отслабването на други. Получава се мускулен дисбаланс. Например при продължително седящо положение отслабват задните шийни мускули за сметка на предните. Отслабва гръбната, а се натоварва гръдната мускулатура, отслабва поясно-кръстната за сметка на натоварването на коремната, отслабва седалищната мускулатура. При продължително принудително положение се губи гъвкавостта на гръбначния стълб.

Хроничното претоварване на определени мускули и еднотипните движения чрез сухожилията и връзките предават това натоварване на костите и даже на вътрешните органи. Костите ошипяват. Дългото пребиваване в една поза при наклон на тялото напред води до прекомерно натоварване на междупрешленните дискове, до промяна в тяхната структура и впоследствие до поява на дископатия или дискова херния. При всички тези заболявания основният симптом е болката (в шията, гърба, кръста), която може ла бъде локализирана или ирадиираща. Наблюдава се сутрешна скованост, изтръпване на крайниците.

Неестествената позиция на ръката и еднообразните движения (например при работа с мишката) води до възпаление и оток на сухожилията на късия и дългия сгъвач на пръстите. Повишава се налягането в затворения тунел в средната част на китката, наречен „карпален канал”. Тъй като в този тунел минава срединния нерв, резултатът е изтръпване и мравучкане на първите три пръста на ръката, които той инервира. Появява се болка, която е нощна или ранна сутрешна, впоследствие слабост на ръката, изпускане на малки предмети, отслабване на възглавничката в основата на палеца, затруднена опозиция на палеца спрямо останалите пръсти и т. н.

Възпаленията на сухожилията на предмишницата и техните обвивки (тендинити, теносиновити) също са сред заболяванията, причинени от продължително статично натоварване на ръката и от извършване на стереотипни движения с малка амплитуда. Симптомите са болка и оток в областта на засегнатото сухожилие. При движение понякога може да се долови скърцащ звук, кожата върху сухожилията е зачервена, движенията силно се ограничават. Като отделна нозологична единица се отделя болестта на Де Кервен (стенозиращ тендинит на дългия отвеждач и на късия разгъвач на палеца). В миналото е била известна като „болест на перачката”, а сега е сред най- често срещаните „офисни заболявания”. Характеризира се с остра болка по хода на сухожилията на палеца, като понякога се напипва и малко възелче.

Тенис – лакътя (латерален епикондилит) също е сред заболяванията, предизвикани от продължително статично положение на горния крайник. Възпалява се залавното място на разгъвачите на китката и на външните ротатори на предмишницата. Въпреки че болестта е известна като „тенис- лакът”, отдавна не се среща само при тенисистите. Болката може да бъде както само при натоварване, така и денонощна. Може да е локализирана или да ирадиира към китката. Наблюдава се оточност в областта на лакътя. Функционална слабост на предмишницата, слабост на захвата, понякога ограничение на обема на движенията в лакътната става.

Макар и по – рядко статичното натоварване на горния крайник води до т. н. периартрит на раменната става т. е. възпаление на меките тъкани около ставата (мускули, сухожилия, бурси). Симптомите са болка (главно нощна) и ограничение на обема на движенията в ставата (главно отвеждането и ротациите, особено вътрешната). Ако заболяването не се лекува оплакванията се задълбочават и обемът на движение в раменната става силно се ограничава („замръзнало рамо”).

Възпалението на раменния сплит (плексит) също може да е резултат от продължително статично натоварване на горния крайник, към което се добавят климатиците и течението от прозорците в офисите. Болката е спонтанна, пареща и е локализирана в средата на плешката, рамото или ръката и стига чак до пръстите. Горният крайник може да е изтръпнал и скован.